Днес, когато сме свидетели на най-голямото разделение на обществото в

 

Днес, когато сме очевидци на най-голямото разделяне на обществото в най-новата ни история, честваме обединяването на Княжество България и Източна Румелия. Дали духа на държавността, спечелил пред 135 години, още веднъж ще се върне по земите ни в деня на Съединението?

В срамното ни политическо настояще дано си напомним най-любопитните обстоятелства към един от най-славните ни минали родолюбиви интервали.

1. Първоначалната дата

На 29 август капитан Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на града. Той дава уверения за поддръжката си. Първоначалното желанието е Съединението да бъде оповестено на 15 септември, когато огромна част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.

2. Първият опит

През 1880 година е изработен първи опит за съединяване. Тогава обаче интернационалната конюнктура е напрегната и опитът се проваля.

3. Чардафон Велики

Продан Тишков (Чардафон Велики) е участник в национално-освободителното придвижване, взел присъединяване в Руско-турската война 1877 — 1878 като опълченец. След Освобождението бил сержант-майор (фелдфебел) от Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре. Прякорът му бил Чарда, което значи стадо селски говеда. След 1884 година, като насмешка с шефа на милицията и жандармерията ген. декор Дригалски към прякора на Продан Тишков прибавили частицата „ декор ” (белег на благороден произход) и почнали да го назовават Чардафон.

4. Каравелов в незнание

Княз Александър І не уведомява за идното Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Преди това в диалог с доктор Иван Странски с най-рязък звук министър председателят отхвърля Съединението като нелепост.  Димитър Ризов обаче съумява да склони княз Александър да се извърши Съединението, дори получава динамит за взривяването на моста на р. Арда. Каравелов е дотолкоз отвън ставащите събития, че научава огромната вест пост фактум по-късно от най-обикновените жители, когато файтонът му влиза в Търново.

5. Жената с байряка

Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики, е имал до себе си смела жена - 18-годишната учителка Недялка Шилева, която носила байряка на българското Съединение един до друг с 326 мъже.

6. И аз съм българин!

В ранната заран на 6 септември 1885 година въстаниците, отпред с майор Данаил Николаев, арестуват регионалния шеф Гавраил Кръстевич, който възкликва: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! ”.

7. Неодобението на Русия

Най-категорично срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия се афишира Русия. След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Не желаейки спор, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската намеса, само че в това време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, съветският цар Александър III отхвърля да поддържа българската дипломация. Дори отзовава офицерите си от България и лишава Батенберг от званието военачалник.

8. Кредит за готовност

За отстояване на извоюваното Съединение и признанието му от съседите, най-много Турция и Великите сили, на 10 септември Народното събрание се събира на изключителна сесия, на която отпуска 10 млн. заем за оповестената готовност.

9. Голямоконарски пехотен полк

За да бъдат ознаменувани заслугите на Голямо Конаре като създател на Съединението, Министерството на войната учредило нова войскова част, която нарекли Голямоконарски пехотен полк. Той е взел присъединяване в Сръбско-Българската война, оповестена на 2 ноември 1885 година. В него са участвували всички голямоконарци като доброволци и постоянно мобилизирани бойци, като и живеещите в близките села.

10. Батенберг - княз или генерал-губернатор

С подписването на контракта, България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

11. Три милиона българи

След Съединението България има 96 345 кв. км територия и население от 3 070 988 души.